Opuntia quitensis
Произход
Колумбия, Еквадор и Перу. По сухи храсталаци и сухи планински гори (в Андите), от 0 до 3000 м. надм. вис. Названието идва от Кито (в Перу).
Описание [1] [2]
Тяло: полягащо, с някои по-изправени стъбла. Образуват гъсталаци от 0.3 до 3 м. високи.
Стеблени сегменти: 6 - 40 см. на 5 - 13 см., закръглени или удължено-яйцевидни, гладки, зелени и не се отделят лесно.
Глохидии: кафяви, незабележими, 2 - 4 мм. дълги.
Бодли: 0 - 7 бр., игловидни или шиловидни, от 0,5 до 8 см. дълги, бели до жълтевати с по-тъмен връх, с контракукички на върховете.
Цветове: оранжеви, до 2.5 см. диаметър и 2.5 - 3.5 ( - 7) см. дълги. Функционално са еднополови.
Плодове: бъчвовидни, кафеникаво-зелени, 2 - 4 см. диаметър и дълги. Покрити са с глохидии, понякога с бедли и власинки. Имат дълбока вдлъбнатина отгоре.
Семена: 3 - 4 на 2 мм.
- Това е един доста нестандартен вид: те са двудомни растения, имат и триделни поленови зърна.
Отглеждане
Расте добре на открито в места с мек тропически климат или в оранжерия, не е претенциозен към почвата, която може да е камениста, песъчлива или ливадна. Има нужда от слънчево изложение, при което образува големи групи красиво цъфтящи растения. Издържа на студ до -1° С за кратки периоди. Използва се за жив плет в родината си.
Размножаване: Размножава се чрез вкореняване на стъбла, понякога и от семена.
Синоними
- Opuntia macbridei
- Platyopuntia quitensis
- Opuntia johnsonii
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
