Pterocactus gonjianii
| Pterocactus gonjianii | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pterocactus gonjianii R.Kiesling | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход [1]
Разпространен е в Аржентина: Мендоса и Сан Хуан, на височина от 1500 до 2500 m в планински пустинни места и редки храсталаци.
Описание [2]
Тяло: достигащо 10 см. височина, ок. 20 см. широко, разклонено на нивото на земята.
Корен: удебелен, грудковиден, ок. 15 на 6 см.
Стъблени сегменти: изправени или полегнали, цилиндрични и рядко около върха разклонени, туберкулатни, червеникаво-кафяви, 5 - 10 см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър. Евентуално изсъхват и падат през зимата.
Ареоли: обрасли с къс пух.
Глохидии: в горната част на ареолите, 2 мм.
Бодли: 6 - 10 бр., (1 -) 3 - 4 мм., тънко-игловидни, беловати до светлокафяви.
Цветове: кремаво-кафяви отвън, жълти до кремави отвътре, появяват се от върха на стеблата, 4 - 5 см в диаметър. Близалцето - зелено до пурпурно. Дневноцъфтящи през ранно лято.
Плодове: сухи, ок. 2 на 2,5 см., туберкулатни като стеблата. Разцепват се напречно.
Семена: многочислени, 5 - 10 мм. диаметър (4 - 5 мм. без крилото), 2 мм. дебели с голямо и правилно крило.
Отглеждане
Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на лека сянка. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата, който трябва да е добре дрениран, с добавка на варовик. През зимния период най-добре е да се поддържат напълно сухи при температури 0 - 5 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и залиняват. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -10°C.
Размножаване: от семена, също и от резници. Резниците се захващат лесно, но месестите корени се образуват след 1 - 2 години.
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
