Pterocactus valentinii

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене

Pterocactus valentinii
Pterocactus valentinii.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Opuntioideae
триб: Pterocacteae
род: Pterocactus
вид: valentinii
Научно наименование
Pterocactus valentinii
Speg.
Синоними
  • Pterocactus pumilus
Видове

Произход

Рразпространен е в Аржентина: Чубут, Неукен, (Рио Негро) и Мендоса, на песъчливи места сред ксерофитни храсти, на височина от 0 до към 1600 метра.

Описание [1] [2]

Дребен геофитен слабо разклонен кактус с неголеми грудкови корени под земята.

Корени: грудковидни, сравнително малки, 2 - 4 на 1 - 2 см.

Стъблени сегменти: най-отгоре на тялото и израстват едни от други, цилиндлични, зеленикавокафяви до маслиненозелени, 4 - 8 см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър.

Централни бодли: няма.

Радиални бодли: 25 - 30 бр., 4 - 5 мм., власинковидни, радиално разпределени.

Цветове: ярко жълти до медено-кафяви, появяват се от върха на стеблата, ок. 2 см диаметър, тичинките са жълти.

Плодове: сферични, ок. 2 см., розово-жълти. С бодли като по стъблата, плюс няколко хартиести бодила. Разпукват се напречно в горната част.


Отглеждане

Тези кактуси са сравнитлно лесни за отглеждане, макар и бавнорастящи. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на частична сянка. През лятото трябва ги поливаме редовно, след изсъхване на субстрата. През зимата се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и деформерат. В сухо състояние са толерантни са към застудявания поне до -10°C.
Размножаване: от семена и от резници. Понякога ги присаждат на съвместими видове.

Синоним

  • Pterocactus pumilus

Фотогалерия

Източници

  1. Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
  2. Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Portland, Oregon: Timber Press.

small|like}} <google1 style="2"></google1>