Cleistocactus hoffmannii
Произход
Среща се в централно Перу - Лима, в долината на Рио Лурин, на около 2000 m.
Описание [1]
Тяло: полуизправено и разклонено от основата, високо 1 – 1.2 m.
Стебла: 5 - 8 cm в диаметър.
Ребра: 15 - 20 бр.
Ареоли: разположени нагъсто, имат дълги бели гъсти власинки до 7 cm на върха, които правят този вид доста да прилича на някаква Espostoa;
'Радиални бодли: 20 – 50 бр., до 8 mm дълги, кафяви.
Централни бодли: обикновено 3 бр., до 3.5 cm дълги.
Цветове: връхни, дневни, около 7.5 x 2.5 cm. Перианта е леко скосен, тухлено оцветен отвънка и яркочервен вътре, тръбичката е с власинки и дребни люспи.
Плодове: топчести, около 3 cm диаметър, чисто зелени.
Семена: черни и матови.
Отглеждане
Сравнително лесен за отглеждане в културни условия кактус. Нуждае се от добре дрениран и предимно минерален за кактуси. През лятото се полива редовно и умерено. Издържа на преките слънчеви лъчи, но се чувства добре и на лека сянка. През зимата се държи при минимална влажност на почвата, може и напълно сух, в светли и проветриви помещения при температури около и над 10 - 12°C. Толерантен е към краткотрайни слани и застудявания до около -3°C, но най-добре е да не се излага на студ и отрицателни температури, особено при наличие на влага в почвата.
Размножаване: чрез семена и от стеблени резници.
Синоними
- Loxanthocereus hoffmannii
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
