Cleistocactus winteri ssp. colademono
Произход
Боливия - Санта Крус, пров. Флорида.
Описание [1] [2]
Тяло: рядко е разклонено, само от основата. Полегнало, лазещо или висящо. Образуват ниски туфи.
Стебла: до 150 см на дължина и до 2.5 см. в диаметър.
Ребра: 16 - 17 бр.
Ареоли: на 3 - 5 мм. едни от други разположени.
Бодли: около 50 бр., дълги, тънки и четиновидни, бели до жълтеникави.
Цветове: ярко- или розовочервени, а отвътре са бели до розови, 4 - 6 на 5 см. големи. Отворени са нормално (фуниевидно) и почти правилно симетрични, листчетата са остри и леко извити навън, 2 - 3.5 см. дълги. Тичинките са виолетови дръжки, близалцето е жълтозелено, всичките изнесени навън от цвета.
Плодове: топчести, червеникаво-зелени до зелени, 7 - 10 мм. в диаметър.
- Цветовете на тоя подвид имат признаци на Cleistocactus winteri и на Cleistocactus brookeae ssp. vulpis-cauda, както и стъблата напомнят това на последния вид, което ни води до предположението, че тия растения може да имат хибриден произход.[3]
Отглеждане
Сравнително лесен за отглеждане в културни условия кактус. Препоръчва се за начинаещи кактусари. Нуждае се от добре дрениран и пропусклив субстрат за кактуси. През лятото се полива редовно и обилно. Издържа на преките слънчеви лъчи, но се чувства по-добре и шарена лека сянка или на разсеяна светлина. През зимата се държи при минимална влажност на почвата, може и напълно сух, в светли и проветриви помещения при температури от около 5 - 15°C. Не е много толерантен към отрицателни температури, издържа до -2°C.
Размножаване: Лесно се вкоренява от резници или разделяне на туфи. По-рядко от семена.
Синоними
- Hildewintera colademononis
- Hildewintera polonica
Фотогалерия
Източници
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |