Gymnocalycium schickendantzii ssp. schickendantzii
Съдържание
Произход:
Аржентина - Катамарка, Кордоба, Ла Риоха, Мендоса, Салта, Сантяго дел Естеро, Санта Фе, Сан Хуан, Сан Луис и Тукуман, от 0 до 1500 м. надм. вис. Расте на открити места или между редки храсталаци.
Описание [1]
Стебло: единично, тъмно синьо-зелено, широко полу-сферично, до късо цилиндрично, до 10 - 15 (- 40 - 50) см. висок и до 30 см. в диаметър.
Ребра: у възрастните най-често 7-14, до известна степен спираловидни, туберкулите средно големи.
Централни бодли: липсват.
Радиални бодли: 6-7 броя, 2 - 3 см, сиво-червени до рогови, често с по-тъмен връх, леко или повече закривени и плоски.
Цветове: опасващи в кръг върха или почти странично разположени, камбанковидни или фуниевидни, отвън бледо зелени или червеникаво оцветени, отвътре бели с розов отенък, до 5 см. диаметър. Цветната тръбичка синьо-зелена.
Плодове: елипсовидни, около 2.5 см., яркочервени.
Семена: светло кафяви, 0.8 - 1 мм.
Отглеждане
Това е от видовете кактуси които не са особено трудни за отглеждане. Почвата трябва да е с леко кисела реакция. Поливайте редовно, умерено или обилно през лятото, но без да го преполивате. Почвата да е суха през зимата. Издържа поне до -5 °C в засушено състояние. За формиране на характерните си яки и гъсти бодли изисква пряка слънчева светлина, но може да расте и при известно засенчване.
Размножаване : чрез семена.
Синоними
- Echinocactus schickendantzii
- Gymnocalycium antherostele
- Gymnocalycium michoga
- Gymnocalycium stuckertii
- Gymnocalycium lumbrerasense
Полеви номера
FR 444, 444a & b; WR 133; Lau 446, 473, 486; P 17, P 17a-t; B 16; DV 52; LB 263, 292, 293, 313, 377, 385, 387, 394, 401, 426, 442, 462, 463, 474, 476; JL 5, 6, 14 (var. pectispinum nom. nud.), 52; WP89-063/080, 064/080a, 065/080b, 096/128, 101/128a.
Фотогалерия
Gymnocalycium schickendantzii ssp. schickendantzii P17
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
