Melocactus sergipensis
Произход
Бразилия (щата Сержипе). Обитава оголени варовикави скали сред тропически сухи гори (каатинга) или царевични ниви в рйона на типовото находище. Критично застрашен вид с ниска численост.
Описание [1]
Стебло: полусферично, светло сивозелено и донякъде синкаво, около 5.5 – 9.5 на 8 – 14.5 cm.
Ребра: 8 - 9 (-11) бр., широки, но на върха заострени, засечени при ареолите.
Ареоли: видими са по 3 - 4 на ребро под цефалия, 5 - 6 mm в диаметър, 18 до 23 mm отстоящи едни от други. Имат по 8 - 10 бодли и сиво-бели власинки.
Радиални бодли: 7 – 9 бр., прави, долните са най-дълги, 28–40 на 1.5–2.2 mm в основата си. Рогови до сивобели.
Централни бодли: 1 бр., леко извити нагоре, 18–30 на 1.6–1.8 mm в основата, червеникавокафеви до рогово оцветени.
Цефалий: сравнително малък, 3 - 8 cm в диаметър, често коничен, с бели власинки, а страничните четини са кафяви и по-твърди.
Цветове: 21 – 23 на 4–5 mm, яркорозови, отварят се след 13 ч.
Плодове: 15–19 × 6–8 mm, наситено розови горе, светли или бели отдолу. Излизат от цефалия между 8 и 10 ч. сутринта.
Семена: 12 – 22 бр. в плод, чернокафеви, 1.6–1.9 на 1.0–1.2 mm.
Отглеждане
Много рядък вид в колекциите. Растенията не са лесни за отглеждане и не са за начинаещи. Растат от април до октомври в северното полукълбо, не понасят дълги периоди на засушаване, а твърде многото вода води до загниване на корените. Гледат се в богат на хумус и много добре отцедлив субстрат, садят се в не големи саксии. Нуждаят се от силна директна слънчева светлина. Зимата се държат при температури над 12°C, като се поливат по-рядко и слабо.
Размножаване: от семена.
Синоним
Фотогалерия
Източници
- ↑ Taylor, N. P., Meiado, M. V., E. B. Filho & D. Zappi (2014). A new Melocactus from the Brazilian state of Sergipe. - Bradleya 32: 99 - 104.
