Pediocactus knowltonii
| Pediocactus knowltonii | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pediocactus knowltonii L.D.Benson | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Транскрипция на български
но̀ултъний
Произход
Открит е през май 1958 г. в САЩ, Колорадо, р. Лос Пинос, в близост до Ла Бока от Фред Ноултън (Fred G. Knowlton). Популациите са в много малък ареал на границата на щатите Ню Мексико и Колорадо - окръг Сан Хуан в щата Ню Мексико и окръг Ла Плата в щата Колорадо.[1]
Описание
Описан е през 1960 г. от Лайман Бенсън (L.D.Benson)[2] и е със статут на възприет вид[3] според IOS.
Стебло: Единично или разклонено в основата, с височина 0,7 ÷ 5,5 cm и диаметър 1,0 ÷ 3,0 cm.
Ребра: Миниатюрни мамили с височина 2,0 ÷ 4,0 mm и диаметър 1,0 ÷ 2,0 mm.
Централни бодли: Няма.
Радиални бодли: 18 ÷ 26 с дължина 1,0 ÷ 1,5 mm, бледо-кафяви, розови или бели.
Цветове: Розови с височина 1,0 ÷ 3,5 cm и диаметър 1,0 ÷ 2,5 cm.
Плодове: С височина 4,0 mm и диаметър 3,0 mm.
Семена: С размери 1,5 × 1,0 ÷ 1,2 mm.
Отглеждане
Грижи: Вид, срещащ се в Колорадското Плато в съседство с Големия Басейн. Приспособен е към 2 периода на растеж (начало - късната зима и късното лято) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват през време на вторичния растеж през късното лято и ранната есен, растението презимува с тях и ги развива в цветове през следващата пролет. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Корените е необходимо да имат условия за здраво захващане към сместа, тъй като са контрактилни и в периодите на покой издърпват растението надолу в сместа до пълно заравяне. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Вероятно е жизнено необходимо на растението, за да имат корените пълноценна контрактилност. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
История
За 20 години от откриването си, при изчислен брой над 100 000 индивида, видът е доведен до опасност от изчезване с под 1 000 индивида, останали само в една основна жизнеспособна популация в Ню Мексико (второстепенната популация в Колорадо, откъдето е типът, не е имала показания за жизнеспособност). Причини за деградацията са основно бракониерството, разработката на петролни залежи в района, изкопаването на голямо количество индивиди от местно любителско сдружение поради погрешна преценка, че строящият се яз. Навахо ще наводни основната популация, суша и вредители и диви животни. След ефективни мерки за съхранение и възстановяване на вида, взети от щатското и федерално управление, видът е защитен, взети са активни мерки за съхраняване на останалите диви индивиди с ограждения и реинтродуциране на растения, вкоренени от издънки от диви растения, отгледани от диви семена в културни условия и за създаване на нови популации в близост до известните.
Допълнителна информация
Включен в Приложение I на Вашингтонската конвенция (CITES).
Видът е най-малкият по размери и най-редкият от рода Pediocactus. Извършените анализи на хлоропластова ДНК потвърждават много близка родственост на вида с Pediocactus simpsonii, от който се смята, че е мутирал сравнително неотдавна. [4]
Видът е с нищожна вариабилност на морфологичните и генетичните си белези. Полевите номера[5] в обращение се отнасят за един и същ материал на едно и също място.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Biodiversity occurrence data http://data.gbif.org/occurrences/search.htm?c%5B0%5D.s=0&c%5B0%5D.p=0&c%5B0%5D.o=Pediocactus+knowltonii (извлечено чрез GBIF Data Portal, data.gbif.org, 14.04.2014)
- ↑ Benson L., 1961. A revision and amplification of Pediocactus I. Cactus and Succulent Journal, Abbey Garden Press, v.33 p.49 ÷ 54.
- ↑ Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.225, v.2 p.341
- ↑ Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415310 (извлечено 14.04.2014)
- ↑ http://www.cl-cactus.com/fnfinder.asp?Lang=en&Plant=Pediocactus+knowltonii
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
