Pediocactus simpsonii
| Pediocactus simpsonii | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pediocactus simpsonii (Engelm.) Britton & Rose | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Транскрипция на български
сѝмпсъний
Произход
Pediocactus simpsonii е събран за първи път за изучаване в Невада от J. H. Simpson (инженер топограф). Първоначално е описан от Engelmann в 1863 г. В 1913 г Britton & Rose обособяват нов род Pediocactus, чийто типов вид става simpsonii.[1] Широко разпространен вид в западните САЩ - Аризона, Колорадо, Айдахо, Монтана, Невада, Ню Мексико, Южна Дакота, Юта и Уайоминг .[2]
Описание
Pediocactus simpsonii е със статут на възприет вид[3] според IOS.
Стебло: Единично, много рядко разклонено в основата, сплеснато яйцевидно до яйцевидно или кълбовидно, 2,5 ÷ 15 (÷ 25) cm диаметър и 2,5 ÷ 15 cm височина. Ареолите са кръгли до овални, пухкави.
Ребра: Разделени на мамили в спирално завити редове.
Централни бодли: Добре обособени, гладки, твърди, 4 ÷ 11 в ареола, червеникаво-кафяви (рядко черни), белезникави или жълти от основата до около средата, прави или леко закривени, 5 ÷ 15 mm дължина, 0,3 mm дебелина.
Радиални бодли: Добре обособени, гладки, относително твърди, 15 ÷ 35 в ареола, широко разперени, бели фини 3 ÷ 13 mm.
Цветове: 1,2 ÷ 3 cm височина и 1 ÷ 2,5 cm диаметър. Люспите и външните цветни листчета са леко назъбени и врязани или цели с вълнист контур. Външните цветни листчета са със зеленикаво-кафява средна линия, издължено клиновидни, 9 ÷ 20 mm дължина и 3 ÷ 5 (÷ 6) mm широчина. Вътрешните цветни листчета са бели, розови, пурпурни, жълти или жълто-зелени, 12 ÷ 25 mm дължина и 4,5 ÷ 6(÷ 9) mm широчина.
Плодове: Зелени с червеникав оттенък, при узряване червеникаво-кафяви, късо-цилиндрични 6 ÷ 11 mm височина, 5 ÷ 10 mm диаметър зелени в началото, кафеникави при узряване, неразпукващи се.
Семена: Сиви до черни, 2 ÷ 3 mm дължина, 1,5 ÷ 2 mm широчина.
Отглеждане
Грижи: Вид, срещащ се в широк диапазон в западните САЩ - Прериите, Скалистите Планини и Големия Басейн. Това е най-толерантния към вариации в подхода на отглеждане вид от рода, чието отглеждане може да е съобразено както с непрекъснат летен растеж с намаляващо поливане през горещите летни периоди, така и с придържането към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - юни. Пъпките се образуват в късната зима. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
Допълнителна информация
Цъфти през пролетта до ранното лято. Изключително вариабилен вид. Разделянето на вида по чисто морфологични белези на подвидове и варианти обаче е трудно да бъде подкрепено, имайки предвид непрекъснатостта на вариациите в големината на стъблото и окраската на цветовете в географския си ареал. Това е най-широко разпространеният и растящият на най-голяма 1 400 ÷ 3 000 m н.в. представител на рода.[4]
Фотогалерия
Pediocactus simpsonii RP 110
Pediocactus simpsonii RP 110
Pediocactus simpsonii v. minor SB 194
Pediocactus simpsonii v. minor SB 194
Pediocactus simpsonii v. minor KP 41
Pediocactus simpsonii v. minor
Източници
- ↑ Southwest Colorado Wildflowers http://www.swcoloradowildflowers.com/White%20Enlarged%20Photo%20Pages/pediocactus%20simpsonii.htm (извлечено 15.04.2014)
- ↑ Biodiversity occurrence data http://data.gbif.org/occurrences/search.htm?c%5B0%5D.s=0&c%5B0%5D.p=0&c%5B0%5D.o=Pediocactus+simpsonii (извлечено чрез GBIF Data Portal, data.gbif.org, 15.04.2014)
- ↑ Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.260, v.2 p.346
- ↑ Flora of North America @ efloras.org http://www.efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=242415309 (извлечено 15.04.2014)
