Pediocactus paradinei
| Pediocactus paradinei | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pediocactus paradinei B.W.Benson | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Натурално се среща в САЩ - северна Аризона (Коконино Каунти, платото Каибаб), между 1500 и 1800 (- 2100) m надм. вис., на площ от около 70 km2. Срещат се в редки хвойнови или борови гори, на чакълести варовикови места. Застрашен вид с намаляваща численост.[1]
Описание [2]
Стебло: единично, кълбовидно или сплескано (в култура до цилиндрично), 3 ÷ 7.5 cm диаметър и 2.5 ÷ 3.8 (- 8) cm височина.
Туберкули: до 5 на 3 - 5 mm. На цвят са зелени до синьозелени.
Бодли: гладки, тънки и гъвкави, най-често слабо диференцирани, влакновидни, бели до бледосиви.
Централни бодли: 3 ÷ 6 бр. в ареола, 8 ÷ 28 mm дължина.
Радиални бодли: 13 ÷ 22 бр. в ареола, 2 ÷ 5 mm дълги.
Цветове: появяват се напролет около върха на стеблата, 1.5 до 2.2 cm височина и 1.9 до 2,5 cm диаметър. Вътрешните цветни листчета са розови или светло жълти. Отвън са с кафяви линии и по-светли краища.
Плодове: цилиндрични, зеленикаво-жълти до червенокафяви, 7 - 10 mm височина и 4.5 - 8 mm диаметър.
Семена: черни, 2.5 на 2 mm, имат папилатна повърхност.
Отглеждане
Труден вид за отглеждане на собствен корен. Отглеждането на цъфтящи растения може да отнеме 7 - 10 години от семена. Периодът на най-активен растеж е от март до май, когато денонощните температурни колебания са най-големи. През лятото, количеството вода и честотата на поливане се намаляват до пълно спиране от юни до края на сезона. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой не е препоръчително. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, максимелно защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури поне до -20°C, възможно и на по-ниски. Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват в късната зима. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост и по-едрозърнеста. Расте без проблем на директно слънце. При подходящ климат е по-добре да се гледа на открито, при защита от излишната влага. Ако се гледа в контейнер, той да бъде достатъчно дълбок, заради дългите му корени. Не обича честото пресаждане, както и смяната на мястото.
Размножаване: чрез семена, които покълват трудно, но все пак по-успешно от на другите видове в рода. За покълването им помагат стратификацията и скарификацията, последоветелно замразяване и размразяване. За покълването са нужни ден от 13 - 14 часа, минимални около 17°C и максимални към 40°C температури. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Също се използва присаждане върху студоустойчиви подложки.
Фотогалерия
Pediocactus paradinei SB502
Източници
- ↑ Butterworth, C. & Porter, J.M. 2013. Pediocactus paradinei. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T151923A576736. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T151923A576736.en. Downloaded on 09 July 2017.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
