Pediocactus sileri
| Pediocactus sileri | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pediocactus sileri (Engelm. ex J.M.Coult.) L.D.Benson | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Транскрипция на български
са̀йлъри
Произход
Pediocactus sileri е открит през май 1883 г. от Г-н А. Л. Сайлър (A. L. Siler) и описан от Енгелман (Engelmann) през 1886 г.
Ареалът на разпространение на вида е в сравнително малка област по границата на щатите Аризона и Юта, САЩ - северозападна Аризона в района на ивицата Аризона (окръзи Коконино и Мохаве) и югозападна Юта (окръзи Кейн и Уошингтън). Среща се в разпръснати популации между Фредония, Аризона и Сейнт Джордж, Юта. Локален ендемит, ограничен до места с почва, състояща се основно от глина със съдържание на гипс.
Описание
Pediocactus sileri е със статут на възприет вид[1] според IOS.
Стебло: Единично, сплеснато-яйцевидно до късо-цилиндрично, 5 ÷ 15 (÷ 25) cm височина и 6 ÷ 11,5 cm диаметър, матово сивкаво-зелено. Корените са брадати, силно разклонени.
Ребра: Разделени на пресечено конични мамили, 1 ÷ 1,5 mm дълги и 6 ÷ 10,5 mm диаметър при основата на стеблото, в спирално завити редове. Ареолите са кръгли, около 6 mm диаметър, с изобилен неопадващ пух, обикновено отстоящи на около 12 mm една от друга.
Централни бодли: 3 ÷ 5, изцяло или частично кафеникаво-черни (червени при израстване), изсветляващи до сиво с възрастта, прави или леко закривени, почти стърчащи, 2 ÷ 2,8 cm дълги, 0,7 mm диаметър в основата, игловидни, с почти кръгло напречно сечение и плавно изтъняващи от основата до върха.
Радиални бодли: 11 ÷ 15, 1,25 ÷ 1,85 mm дълги, игловидни, корави, непрозрачно-бели.
Цветове: жълтеникави, ок. 2 cm височина и ок. 2,5 cm диаметър. Външните цветни листчета са с изразено ресничест контур.
Плодове: 12 ÷ 15 mm дълги, 6 ÷ 9 mm диаметър, зеленикаво-жълти, полусухи, едностранно разпукващи се.
Семена: Сиви, 3 ÷ 4 mm дължина, 4,5 ÷ 5 mm широчина, 1,5 mm дебелина, черупката е с папили.
Отглеждане
Грижи: Вид, срещащ се в североизточната част на пустинята Мохаве. Приспособен е към 2 периода на растеж (начало - късната зима и ранното лято) и покой (начало - ранната пролет и късната есен). Най-сухи месеци - април и май, най-мокри - декември и януари. Приспособява се към режима на отглеждане на другите представители на род Pediocactus, за които периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20 °C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е март - април (- май). Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, с по-едър зърнометричен състав и с добавка на природен гипс. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
Допълнителна информация
Включен в Приложение I на Вашингтонската конвенция (CITES).
Среща се на 800 ÷ 1 600 m н.в.
Фотогалерия
Pediocactus sileri
Pediocactus sileri
Pediocactus sileri
Източници
- ↑ Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.226, v.2 p.342
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
