Gymnocalycium fischeri
Съдържание
Произход
Аржентина - Сан Луис, Волкан, на около 1200 m надм. вис. Среща се из редки сухи субтропически гори и по тревисти места.
Описание[1]
Стебло: единично или разклоняващо се, матово синьо-зелено, сплеснато-сферично, 80 – 159 mm в диаметър. Коренът не е реповиден.
Ребра: около 7 - 10 на брой, тъпи и брадичковидно-ъгловати, разделени на туберкули околo 4 – 8 на 10 mm.
Ареоли: 2 -3 mm със бял пух в началото, раздалечени на 15 – 20 mm.
Централни бодли: няма.
Радиални бодли: от 3 до 7 броя, 10 - 35 мм. дълги, радиално разположени, беловати до кафеникави.
Цветове: 70 – 120 mm дълги. Тръбичката и перикарпа са 25 – 35 mm x 8 - 12 дебели. Оцветени са отвън в бяло (слонова кост) със зелена жилка, отвътре са бели до бледо-розови с розова ивица, гърлото е винено-червено. Близалцето е бяло, 24 mm дълго, със 6 дяла.
Плодове: синкави, вретеновидни, 4 на 1.5 mm големи.
Семената: около 1 на 0.8 mm, матово черни и туберкулатни. Хилума е вдлъбнат. Хромозомен набор 2n=4 (тетраплоиден).Mario, W. 2023. Studies on the level of ploidy in the genus Gymnocalycium. - Schütziana #14(3): pp. 10-34.
Отглеждане
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно,
без да се преполиват. Подхранват се с калиеви торове през периода на растеж,
лятото. Обичат по-богата на хумус почва, леко кисела, без варовик. Въпреки, че
издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места.
През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от около 0 - 10°C.
Толерантни са към кратки застудявания до -5°C.
Размножаване: чрез семена или по-рядко от разклонения.
Разновидности
- Gymnocalycium fischeri ssp. suyuquense[2]
Полеви номера
MaW 322/489, MaW 323/491, MaW 326/495
Фотогалерия
Източници
- ↑ Gymnocalycium fischeri. 2002. J. J. Halda, Kupcák, Lukasik & Sladkovsky: New descriptions and combinations. In: Acta Musei Richnoviensis Sect. Nat., 51-80.
- ↑ F.Berger, Gymnocalycium 16(4): 539 (-540; photogrs. 20-22, 24-27).
