Pilosocereus diersianus
Произход
Разпространен е в Бразилия (Гойас): 600 - 700 m надм. ниво, на варовикови скали. Видът е застрашен от изчезване. Популацията съдържа до 50 екземпляра. [1]
Описание [2]
Тяло: храстовидно, разклонено от основата си, достига максимално до 2 м височина.
Стебла: 5 - 9 cm дебели.
Ребра: 19 - 22 бр.
Ареоли: до 4 mm диам., през 10 mm, с жълтеникави власинки до 5 mm.
Бодли: златисто-кафяви до сиви.
Централните бодли са 10 бр., до 6 cm;
Радиални бодли: 10 - 20 броя;
Цефалий: цветните ареоли са малко или повече потънали, има дълъг към 3 cm пух и четинки до 10 cm.
Цветове: до 5 на 3.5 cm, къфеникава тръбичка, отвън са розово-зелени.
Плодове: до 3 cm диам., маслиненозелени. Оцветена в магента пулпа.
Семена: до 2.1 mm, гладки, черни и лъскави.
Синоними
- Pseudopilocereus diersianus
Отглеждане
Рядък вид, в природата и в колекциите. Топлолюбив вид, да се гледа на максимално слънце (минимално 4 - 6 часа ако е вътре) и минимални температури до 12 - 15° С. Почва - добре дренирана, минерална. Зимата да се държи сух, издържа до минимални температури 0 - 5° С.
Размножава се от семена или от резници.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Braun, P. 2013. Pilosocereus diersianus. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152352A627112. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T152352A627112.en . Downloaded on 06 October 2015.
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |