Pilosocereus magnificus
Произход
Разпространен е в Бразилия (Минас Жерайс), на 250 - 800 м. надм. вис., има общо 5 известни находища и ограничен ареал. Числеността му се смята за намаляваща.[1]
Описание [2] [3]
Тяло: храстовидно, по-рядко е като дърво, 1.5 до 5 m вис., разклоненията му са дебели до 4 – 6 ( - 7.5) cm, със светлосин восъчен налеп, прави, слабо вдървени;
Ребра: (4 - ) 5 – 12 (- 15) бр., с насечки само при върха;
Ареоли: 0.2 cm раздалечени, ~ 4 мм. големи, с бял или черноват пух, дългите власинки са бели;
Бодли: златистожълти до кафяви;
Централни бодли: 8 бр., до 15 mm дълги;
Радиални бодли: около 16 бр., до 10 mm дълги;
Цветове: 6 на 2 - 2,3 cm, тръбичката и листенцата отвън са зелени с пурпурен щрих. Пъпките са тъпи. Цъфтящите ареоли са с по-дълги власинки, разхвърляни на групи по няколко /3 – 6/ в средната и долната част на стеблата;
Плодове: сплескано топчести, 2.5 на 3 см., червеникавопурпурни, месото е магента на цвят.
Семена: до 1.5 mm, ретикулацията на обвивката им е с изпъкнали пъпчици, но без кръгови орнаменти.
Отглеждане
Бързорастящ вид, добре реагира на обилно поливане и торене с минерални торове през лятото. Топлолюбив вид, да се гледа на максимално слънце (минимално 4 - 6 часа ако е вътре) и минимални температури до 12 - 15° С. Почва - добре дренирана, леко кисела. Зимата да се държи сух, издържа до минимални температури 0 - 5° С.
Размножаване: от семена или от резници.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Zappi, D. & Taylor, N.P. 2013. Pilosocereus magnificus. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015.1. <www.iucnredlist.org>. Downloaded on 09 June 2015.
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
- ↑ Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Timber Press Inc.: Portland.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
