Pilosocereus pachycladus ssp. pernambucoensis
Произход
Разпространен е в североизточна Бразилия (Алагоас, Минас Жерайс, Баия, Сеара, Параиба, Пернамбуко, Пиауи, Рио Гранде до Норте), до 1500 м. надм. вис.
Описание [1] [2]
Тяло: дървовидно или храстовидно, 2 - 10 m вис., разклоненията са дебели до 5.5 - 10 cm, зелени или синкави;
Ребра: (10 -) 13 - 19 бр., с напречни резки към върха.;
Ареоли: на 2 - 10 cm раздалечени, 3 - 10 мм. големи;
Бодли: жълто златисти в началото, после посивяват;
Централни бодли: 8 - 12 бр., слабо различими от радиалните, до 18 mm дълги;
Радиални бодли: 16 - 18 бр., до 8 mm дълги;
Цветове: 4 - 7 на 2,2 - 4,5 cm, тръбичката и листенцата отвън светлозелени до кафяви, а отвътре са бели до розовати. Цъфтящите ареоли са само с малко повече пух от останалите;
Плодове: сплескано-сферични, тъмнорозови до червени, месото е магента на цвят. Цепят се странично при узряване;
Семена: до 1.6 mm, лъскави, черни, с плоски ретикули.
Отглеждане
Бързорастящ вид, добре реагира на обилно поливане и торене с минерални торове през лятото. Топлолюбив вид, да се гледа на максимално слънце (минимално 4 - 6 часа ако е вътре) и минимални температури до 12 - 15° С. Почва - добре дренирана, леко кисела. Зимата да се държи сух, издържа до минимални температури 0 до 5° С.
Размножава се от семена или от резници.
Синоними
- Pseudopilocereus pachycladus
- Pilosocereus pernambucoensis
- Pseudopilocereus pernambucoensis