Pilosocereus vilaboensis
Произход
Разпространен е в Бразилия (Гойас: Сера Дурада): 900 - 1000 m надм. ниво.
Описание [1]
Тяло: храстовидно, разклонено от основата само, < 1.5 m вис. или повече, разклоненията са дебели 3.5 до 5.5 cm;
Ребра: 12 - 16 бр.;
Ареоли: до 3 mm, до 0.7 cm раздалечени, с дълги бели или кафеникави власинки;
Бодли: златисти до кафеникави, до 3 см. дълги;
Централни бодли: 2 - 8 бр.;
Радиални бодли: 10 – 20 бр.;
Цветове: 5 x 3 - 5 cm, зеленикави отвън, цъфтящите ареоли са слабо диференцирани, с бели власинки и златисти четиновидни, случайно разположени до околовръхни;
Плодове: около 3 на 4 cm, често почти топчести, розови до червеникави, месото е бяло на цвят;
Семена: до 1.7 mm, клетките по обвивката са изпъкнали, с груба кръгова щарка.
Отглеждане
Бързорастящ вид, добре реагира на обилно поливане и торене с минерални торове през лятото. Топлолюбив е също, да се гледа на максимално слънце (минимално 4 - 6 часа ако е вътре) и минимални температури до 10 - 15° С. Почва - добре дренирана, леко кисела. Зимата да се държи сух, издържа до минимални температури 0 - 5° С.
Размножава се от семена или от резници.
Синоними
- Pseudopilocereus vilaboensis
- Pilosocereus rizzoanus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
