Pilosocereus gounellei ssp. zehntneri
Произход
Разпространен е в североизточна Бразилия (Баия, Минас Жерайс), до 1200 m надм. вис., обикновено край пътища или на плитки песъчливи почви или гранитни скалисти терени.
Описание [1]
Тяло: храстовидно или дървовидно, 0,5 - 4 m вис., разклоненията са дебели 3.7 - 7 cm, маслиненозелени до синкави, доста разклонено и умерено вдървено;
Ребра: 9 - 15 бр., с вълнисти синуси;
Ареоли: до 1 cm с кафяв или кремав пух, после става сив зо черен, с дълги бели власинки до 3 - 5 cm;
Бодли: всичките си приличат, беловати, златисти до червеникави, прозрачни, 0.25 - 0.8 mm в диам.;
Централни бодли: 4 - 10 бр., до 2 cm;
Радиални бодли: 10 - 20 бр., до 1 – 2 cm;
Цветове: 4 - 9 на 2,5 - 6 cm, отвънка са зеленикавокафяви до розови и бели вътре. Цъфтящите ареоли са близо до върха на 1 – 3 ребра или цефалий, вдлъбнат в стеблото, с дълги копринени власинки до 4 cm;
Плодове: 3.5 - 4.5 на 4.5 - 6 cm, почти сферични, розовосиви до зеленикави, месото е бяло или магента на цвят;
Семена: до 1.8 mm, симетрични, шапковидни и гладки. Района на микропилето е изпъкнал.
Отглеждане
Бързо растящ тропически вид, добре реагира на обилно поливане и торене с минерални торове през лятото. Топлолюбиво растение, да се гледа на максимално слънце или с леко засенчване (минимално 4 - 6 часа ако е вътре) и минимални температури до 12 - 15° С. Почва - плодородна, но добре дренирана, леко кисела или неутрална. Зимата да се държи сух, издържа до минимални температури 0 - 5° С.
Размножава се от семена или от резници.
Синоними
- Pilocereus gounellei
- Cephalocereus gounellei
- Pseudopilocereus gounellei
- Cephalocereus zehntneri
- Pilosocereus zehntneri
- Pseudopilocereus zehntneri
- Pilosocereus braunii
- Pseudopilocereus superfloccosus
- Pilosocereus superfloccosus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
